Ма Rong – Poet

FacebookTwitterGoogle+Share

Ма Жун. Учен и поет

Йони Лазаров, БГА

 

От далечната епоха на Източна династия Хан (25-220) изниква фигурата на Ма Жун (79-166). Конфуцианският учен, написал прочутата поема “Weiqi fu” – “Вейци рапсодия”.

Поемата е включена в известната поетична антология “Ши дзин”, в подраздела “Малките оди”. Всъщност, в основата на каноническия вариант на “Ши дзин” лежи “Списъка на Мао” и коментариите към него направени именно от Ма Жун и обнародвани под заглавието “Стихове в списъка на учения Мао с коментарии на Ма Жун” (“Ма Жун ши джу”)[1]. ”.

Преводът на поемата на английски е на Джон Фейрберн, а на български от Константин Байрактаров.

 

 

Weiqi Fu by Ma Jun
First the four corners are occupied
To protect them and influence the sides,
Then along the sides the lines are blocked
So that the scattered stones gaze at one another from afar.
Then come knight’s moves large and small,
Now far apart, now one on one,
As groups jump out in leaps and bounds
And make their way into the centre.
Having escaped they stop and prepare to move:
To fly to left or right?
Where the way is narrow and the enemy more numerous
They will be unable to go far.
But if themselves more numerous yet lacking plans,
They will bunch aimlessly like a flock of sheep
And will forever be on the defensive
As the opponent snaps at them on all sides.
Instead attack where the enemy is overstretched, seek out his defects
And send thunderbolts crashing in to his vital points.
If there is profit, you will then have time to take it;
If there is opportunity, you can make yourself strong.
But if you are too greedy to capture his stones,
He will break down your walls
And when the dyke bursts it will not be stopped
But will overflow and the flood reach far and wide.

 

За нас ще е интересно да погледнем на поемата от ъгъла на вейци теорията. Поемата говори сама за себе си. От нея си личи високото изкуство на игра в тези далечни времена. Още по-интересно е, че към обяснението на вейци теорията са привлечени метафори. Оттук се вижда как произтичат някои известни по-късно поговорки във вейци, станали почти аксиоми. Например: “Първо обръщай внимание на ъглите, след това на страните, и последно на центъра”;”Използвай ходовете на коня за атака”; “Не се увличай само по пленяването на противниковите камъни”. По този начин се вижда как вейци теория – метафори – поезия са органично свързани.

Има твърде малко информация да се твърди, че именно Ма Жун е измислил тези метафори. Но е ясно едно – вейци теорията по това време се е намирала на голяма висота, нещо невиждано относно други игри на други географски точки. Такова е мнението и на двамата преводачи на поемата.

Оттук нашият интерес се прехвърля към Ма Жун. Действително, какво е известно за него? Не много на пръв поглед – обикновено изследователите му отделят по няколко реда. Търсенето на информация за него се затруднява от, че името му се изписва по различни начини – Ма Жун, Ма Хун, Ма Юн, Ма Ронг, а иначе става въпрос за един и същи човек.

Ученият е живял в турбулентна епоха, време на голям кризис на Ханската империя. Времето, отчасти е интересно с главното политическо противопоставяне на евнусите и конфуцианците в императорското обкръжение. Не е известно Ма Жун да е взел отношение към тези нелеки и опасни политически борби, където “направилият погрешен ход”, често заплаща с живота си. Но е възможно да е имал ученици в императорското обкръжение. Защото много от императорите са известни с увлечението си към вейци.

Основал е конфуцианска академия. В книгата на известния историк Фан Е от епоха Тан, се показва, че около двадесет учени са основали собствени школи в средата на ІІ век. Тези частни академии са били в известна идеологическа опозиция на Императорската Академия. Последната се занимава с така наречените “нови текстове” или конструиране на ханските митове, имащи важно значение за управлението на империята.

Академиите подобни на Ма Жун се занимават със “старите текстове” или нещата, които по-късно преминават като “апокрифни материали”. Академията на Ма Жун обаче, е достатъчно авторитетна и влиятелна. Така Ма Жун имал около 400 обикновени ученици и 50 особено напреднали, такива които имали право да ходят в “главната зала” за среща с него. Интересно е, че неговият ученик, забележителният учен Чжен Сюан[2], за три години пребиваване в академията на Ма Жун, така и не се срещнал с него[3].

Всъщност, какво се изучава в тези академии? Без съмнение петокнижието – петте основни конфуциански книги. Примерът на Ма Жун показва, че са на път да се оформят и “4-те изкуства”: калиграфия, музика, поезия и вейци. Това се потвърждава от факта, че Ма Жун е написъл още поемите “Ода за флейтата” (“Чан ди фу”) и “Ода за цин” (“Цин фу”). Но деятелността и живота на Ма Жун показва, че сред просветените и ерудирани хора, вейци се е ползвала със заслужен авторитет.

Ма Жун е изследовател на “старите текстове”. Както днес добре се знае: “Новото е добре забравеното старо”. Което е показва, че е безкомпромисен изследовател на истината, а не се интересува от модите на времето.

Ма Жун е оставил също следа в изследванията за Идзин ~ Книгата на промените, макар и не толкова ярка като неговия ученик Чжен Сюан (Чжэн Сюань). Но и двамата прокарват нишката на “старите текстове” там. И е възможно Чжен Сюан да наследява проблематиката на Ма Жун.

Ма Жун е първият конфуциански учен правещ коментар на даоския трактат на Лао-дзъ “Дао де дзин”[4]. И с това проправя пътя на изключителния Ван Би (226-249) да изследва “Дао де дзин” от същата гледна точка[5]. Ван Би също продължава изследванията си върху “старите и апокрифни текстове” и се достига до естествения завършек – образуването на “сюан сюе” или “тайната и съкровената наука”. Оттук “сюан сюе” без предразсъдъци борави с религиите и подготвя тяхното сближаване. Конфуцианството и даосизма по този начин, заедно с будизма оформят фундамента на “трите религии” характерни за китайците. Тази хармония между религиите прави възможно възхода на Тански Китай (618-907), когато той става водещата културна държава в света.

Ван Би, уви, умира твърде млад – на 23 години, но без съмнение изпълнява думите Конфуций: “Разбереш ли истината сутринта, можеш да умреш вечерта”. Ван Би живее и твори през “троецарствието” в дома Вей. Или при три поколения забележителни стратези и вейци играчи – прочутия генерал Цао Цао, неговият дядо и неговият син Цао Пи, станал по-късно император.

И така, какво е посланието на Ма Жун за бъдещите поколения? Един от възможните отговори е: хармония и толерантност, основани на широката ерудиция.

Какво е посланието на Ма Жун за бъдещите вейци-играчи? Ма Жун е свързваща фигура на само на пръв поглед отдалечени неща. Безспорно ученият показва чрез живота си, че тези неща могат да бъдат свързани. Учеността дава много широка рамка за развитието и жизнения път на вейци-играча. Конфуцианството дава етичността в състезателната практика. Вглеждането в миналото и “старинните текстове” дава свеж поглед върху съвременността. Поезията ни дава свобода в изразяването и полет на въображението. Даосизмът дава дълбочина в търсенето и работа с парадоксите, а вейци е парадокс от началото до края. Идзин търси скритата връзка между явленията и начина, по който те се преобразуват. Преподаването дава нов импулс в разбирането на вейци теорията. Не са ли всички тези неща важни за усъвършенстването?

 

[1] М.Е.Кравцова “Поэзия Древнего Китая”, Санкт-Петербург, 1994, с.49.

[2] Чжен Сюан е оставил ярка следа с проникновените си изследвания върху Идзин или “Книга на промените”. Повече за него може да се прочете в Шуцкий,

[3] В.В.Малявин “Гибель древней империи”, Москва, 1983, с.47.

[4] Ан Чън “История на китайската мисъл”, Рива, 2001, с.328.

[5] И също Ван Би в изследванията върху Идзин, в много голяма степен следва Чжен Сюан. Виж Шуцкий “Китайская классическая Книга Перемен”, с.139.

Leave a Reply